Самотни и разочаровани: Защо младите хора обръщат гръб на демокрацията

Самотни и разочаровани: Защо младите хора обръщат гръб на демокрацията

Deutschland - самотата сред младите хора в Германия постига тревожни измерения, което илюстрира настоящото проучване на фондацията Bertelsmann. Според изпита 10% от 16- до 30-годишните се чувстват "силно самотни", докато 35% съобщават за "умерена самота". Тези чувства са тясно свързани с общото недоверие към политиката и убеждението, че не могат да направят промени. Проучването изследва общо 2532 млади хора за тяхното удовлетворение от живота, чувствата на самота и политическата им ангажираност. Недоволството, което е придружено от демокрацията в Германия, е особено поразително: 63% от много самотните млади хора са недоволни от демокрацията, в сравнение с 41% в своите нелонично връстници. Това предполага, че самотата е не само индивид, но и проблем за обществото като цяло, който спешно трябва да бъде разгледан, за да се насърчи политическото участие на младите хора. В допълнение, много самотни съобщават, че се чувстват пренебрегвани от политиката, а 76% смятат, че политиците не приемат притесненията на своето поколение сериозно.

В проучването беше направено важно разграничение между емоционалната и социалната самота, което има различни причини и ефекти. Емоционалната самота описва липсата на тесни грижи, докато социалната самота е резултат от недостатъчна интеграция в социалните мрежи. Младите хора без работа са особено засегнати, 75% от които страдат от силно чувство на самота. Младите жени на възраст между 16 и 24 години също са непропорционално засегнати.

Самотата като предизвикателство за демокрацията

Последиците от самотата могат да имат дълбоко въздействие върху демократичната култура. Експертите предупреждават, че отчуждението на младото поколение политически процеси може да подкопае доверието в демокрацията и политиката. Според проучването повече от половината от изключително самотните респонденти смятат, че не могат да направят никакви промени на местно ниво. Социологът Александър Лангенкамп от университета Гьоте Франкфурт заявява, че самотата увеличава чувствителността към радикално-популистки тези, особено при хора с отрицателни политически нагласи. Това развитие може да доведе до по -нататъшна радикализация и да застраши стабилността на политическата система.

Федералният министър на семейните въпроси Лиза Паус започна седмица на действие под мотото „заедно от самотата“, за да привлече вниманието към темата. На годишна конференция на Германския съвет по етика увеличаването на самотата беше обсъдено като критичен социален проблем, който подкопава политическото и социалното участие. Корона Пандемията допълнително изостри ситуацията и избута голям брой млади хора към ръба.

Политическо участие като решение

Проучването показва също, че политическата ангажираност може да работи като превенция срещу социалната самота. Младите хора, които участват политически, често изпитват чувство на признание и социална принадлежност. Това може да бъде от решаващо значение за възвръщането на доверието в политическите институции и за насърчаване на интереса към демокрацията. Необходимостта от ниски предложения за политическо участие, както аналогично, така и цифрово, се счита за съществена от експертите.