Neuroscience отговаря на AI: Fatma deniz революционизира езиковото разбиране

Neuroscience отговаря на AI: Fatma deniz революционизира езиковото разбиране

Technische Universität Berlin, 10623 Berlin, Deutschland - На тазгодишния #RP25, който се проведе на 25 април 2025 г., водещият невролог и компютърен учен Фатма Дениз представи констатации за представянето на езика в човешкия мозък. В своята лекция тя осветява сравнението между сложните невронални мрежи в мозъка и големите езикови модели, използвани в изкуствения интелект (AI). Дениз, който работи в Техническия университет в Берлин като професор по компютърни науки, а също така действа като вицепрезидент за дигитализация и устойчивост, впечатляващо изведе моста между науките за невроните и изкуствения интелект. Тя обясни, че семантичната обработка се осъществява в подобни мозъчни региони, както при големи езикови модели, което може да доведе до нови подходи към лечението на езиковите разстройства и развитието на човешките AI системи. Вашето изследване използва усъвършенствани техники за машинно обучение и изображения на мозъка, за да придобие по -задълбочена представа за обработката на езика. Това показва как комбинацията от невронаука, AI и науката за данни може да постигне решаващ напредък.

Неврокогницията на езиковата обработка е централна област на изследване, която изследва, занимавайки се с езика на неврокогнитивно ниво. Настоящата работа, като развитието на неврокогнитивен модел на разбиране на слуховия език, предлага цялостна рамка за разбиране на синтактични, семантични и лексикални процеси в различни мозъчни региони. По -специално лявото полукълбо играе ключова роля в тези процеси, докато просодичните аспекти се обработват в дясното полукълбо. Тези открития се основават на анализа на функционалните и структурните връзки между ключовите региони на мозъка, свързани с езика, и показват как синтаксисът, семантиката и други езикови и неезистични области си взаимодействат. Тези изследователски подходи създават разширено разбиране на йерархичните структури на езика, които са важни за развитието на AI. Можете да намерите повече информация за тези развития в Max Planck Society, което се занимава интензивно с невропсихологията и неврокогницията.

Ролята на AI в хуманитарните науки

Изкуственият интелект и машинното обучение се утвърдиха като централни елементи в цифровите хуманитарни науки. Вашите умения предлагат нови начини за анализ, структуриране и интерпретация на сложни данни и комбинират традиционните методи с мощни алгоритми. AI системите са в състояние да обработват естествен език и изображения, да се адаптират към нова информация и да решават сложни проблеми. По -специално в хуманитарните науки KI дава възможност за анализ на големи количества данни, разпознаване на образи и семантична връзка.

Едно от важните предимства на AI е автоматизацията. Рутинните задачи като разпознаване на текст и класификация на изображения могат да бъдат изпълнени ефективно. В допълнение, скритите учебни процеси могат да бъдат открити в големи набори от данни чрез автоматизирани учебни процеси, което води до значителен напредък в анализа на текста и културните медии. Примерите включват автоматично разпознаване на текст и анализ на стила в литературните изследвания, които позволяват по -задълбочен поглед върху историческите текстове и техните автори.

С свързването на тези иновативни технологии с откритията на невронауката може да се създаде обещаваща основа за развитието на прогресивни AI системи. Fatma Deniz подчертава колко важно е да се обединят тези две дисциплини, за да се използват пълния потенциал на езиковата обработка. Интеграцията на подобни констатации може не само да доведе до ефективни решения за езикови нарушения, но и да подобри способността на машините да създават и разбират човешки език.

Повече подробности по тези вълнуващи теми можете да намерите в докладите на Max Planck Society и Digital Humanities. Изчерпателен анализ предлага и статията на Re: Publica, която подчертава констатациите на Fatma Deniz.