Молбите за убежище в Германия: Драматичен спад през октомври 2025 г.!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

През ноември 2025 г. броят на молбите за убежище в Германия ще продължи да намалява. Бундестагът обсъжда реформата и интеграцията в областта на убежището в ЕС.

Im November 2025 geht die Zahl der Asylanträge in Deutschland weiter zurück. Der Bundestag diskutiert EU-Asylreform und Integration.
През ноември 2025 г. броят на молбите за убежище в Германия ще продължи да намалява. Бундестагът обсъжда реформата и интеграцията в областта на убежището в ЕС.

Молбите за убежище в Германия: Драматичен спад през октомври 2025 г.!

В момента има забележим спад в молбите за убежище в Германия. През октомври 2025 г. са регистрирани само около 8 800 първоначални молби за убежище, което е значително намаление в сравнение с почти 20 000 молби през същия месец на миналата година. Това развитие не е само краткотраен феномен, но е очевидно от началото на годината, както съобщава Deutschlandfunk. Поглед към числата показва: средно около 2000 души биват депортирани от Германия всеки месец.

Но какво стои зад тези развития? Комисията по вътрешните работи на Бундестага ще изслуша експерти утре, за да обсъди планираното прилагане от Германия на противоречивата реформа на ЕС в областта на убежището. Целта на Общата европейска система за убежище е да организира по-добре влизането на бежанците. Държавите от ЕС разполагат с времето до лятото на 2026 г., за да приложат тази реформа, докато федералният министър на вътрешните работи Добринд се стреми да въведе в сила части от прилагането в Германия дори по-рано. Въпреки това критици, включително организации за бежанци и права на човека, изразиха загриженост относно планираните мерки.

Поглед назад към молбите за убежище

Statista.

В момента в Германия живеят около 3,3 милиона души, търсещи закрила, около 82 процента от които имат признат статут на закрила. Усилията за интеграция обаче често са трудни и скъпи. Фокусът тук е особено върху дългосрочната интеграция в обществото и пазара на труда. Обстоятелствата показват, че мнозинството от търсещите закрила ще останат в Германия дълги години или дори за постоянно, което също представлява постоянно предизвикателство за социалното общуване.

Дискусията за убежището и миграционната политика остава спорна тема в Германия. Докато някои разчитат на числата и виждат стагнацията като положителна, други виждат спешна необходимост от действие и призовават за по-хуманни и по-справедливи политики.

Следващото развитие, особено резултатите от изслушванията в Бундестага, ще бъде следено с интерес, тъй като политиците продължават да се опитват да намерят баланс между сигурност и хуманност. Остава да се види до каква степен реформите действително ще окажат влияние върху броя на молбите за убежище и положението на търсещите закрила в Германия.