14 години след разкритието на NSU: Сянка над Мекленбург-Западна Померания

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Статията подчертава ролята на Мекленбург-Западна Померания в комплекса NSU и расистко мотивираните престъпления на мрежата.

Der Artikel beleuchtet die Rolle Mecklenburg-Vorpommerns im NSU-Komplex und die rassistisch motivierten Verbrechen des Netzwerks.
Статията подчертава ролята на Мекленбург-Западна Померания в комплекса NSU и расистко мотивираните престъпления на мрежата.

14 години след разкритието на NSU: Сянка над Мекленбург-Западна Померания

На 4 ноември 2025 г. ще погледнем назад към един от най-мрачните периоди в германската история: точно преди 14 години националсоциалистическият ъндърграунд (NSU) се разобличи. Тази крайнодясна терористична група е отговорна за поредица от убийства на расова основа между 2000 г. и 2007 г., при които загинаха десет души, предимно етнически турци и един гръцки гражданин. Това включва и германския полицай Мишел Кизеветер. Убийствата са извършени от близко разстояние с пистолет със заглушител и отразяват хладнокръвен подход, който озадачаваше властите от години.

Това включва убийството на Мехмет Тургут през 2004 г., което е единственото убийство в Източна Германия и е извършено през зимата. Интересното е, че този случай беше единственият в провинция Мекленбург-Предна Померания, където основното трио на NSU се чувстваше като у дома си. Тази група, състояща се от Uwe Mundlos, Uwe Böhnhardt и Beate Zschäpe, имаше широка мрежа, която според оценките имаше до 200 запознати и поддръжници. Първоначално полицията разследва обкръжението на жертвите, но изключи расистки мотиви и подозира, че зад престъпленията стои чужда организирана престъпност.

Сложна мрежа

Въпреки убийствата им, NSU успя да действа незабелязано до самооткриването им на 4 ноември 2011 г. Това още веднъж показва провала на германските органи за сигурност. Докато полицията използваше фалшиви следи дълго време, извършителите бяха в капана на своята неонацистка идеология. NSU е отговорен не само за десетте убийства, но и за редица други опити за убийство, бомбени атаки и банкови обири. Групата финансира действията си и подкрепя неонацистки организации с грабежи, като тези в Щралзунд, където бяха откраднати големи суми пари.

Участието на NSU обаче е по-дълбоко. Дейвид Петерайт, редактор на неонацисткото списание „Der Weiße Wolf“, също е участвал в други десни екстремистки проекти. Твърди се, че той е създал компактдиск на NSU/NSDAP, който съдържа 15 000 десни екстремистки изображения и сега е в местния парламент от партията „Die Heimat“. Тези връзки накараха мнозина да се съмняват в ефективността на германските органи за сигурност и има признаци за възможно сътрудничество с Федералната служба за защита на конституцията.

Социални реакции и оплаквания

Убийствата често бяха отхвърляни от медиите като „убийства на кебап“, което само увеличи дехуманизацията на жертвите. Имаше и сериозни обвинения срещу баварската полиция в проява на расизъм в техните разследвания. Семействата на жертвите дори подадоха доклад до ООН, за да обърнат внимание на тези несправедливости. Освен това през 2019 г. Службата за защита на конституцията разкри, че около 13 000 души в Германия са класифицирани като десни екстремисти и 21 290 престъпления са класифицирани като „политически мотивирани престъпления – десни“. За мнозина това представлява заплаха за основния ни демократичен ред.

Експлозивният характер на проблема с NSU продължава и до днес. Десният екстремизъм продължава да бъде основен социален проблем, както показаха наскоро протестите срещу COVID-19, в които се включиха и десни екстремисти. Като общество трябва да се запитаме как можем да се справим с този феномен и да гарантираме, че тъмните глави от миналото няма да се повторят.

В свят, в който десните екстремистки идеологии растат в сянка, е изключително важно да бъдем бдителни и да дадем глас на жертвите. Всяка година на 4 ноември си спомняме за жертвите и отговорността, която носим като общество.