Антициганизмът в Германия: Дискриминацията нараства тревожно!

Антициганизмът в Германия: Дискриминацията нараства тревожно!

Положението на синтите и ромите в Германия остава напрегнато и тревожно. Последните доклади показват нарастващо насилие и дискриминация срещу това население. Например, част от берлинския мемориал на убитите по време на националсоциализма синти*ци и роми*ня трябва да отстъпи място на нова железопътна линия, което е особено болезнено в контекста на продължаващия антициганизъм в Германия. Според Amnesty, Sinti*zze и Roma*nja все още са стигматизирани като престъпници и не са социално способни, което води до структурен проблем на насилието.

През 2024 г. центърът за докладване на антициганизма, цитиран от Tagesschau, регистрира увеличение на документираните инциденти до 1678. Това представлява тревожно увеличение в сравнение с 2023 г., където са регистрирани 1233 инцидента. Това, което е особено поразително е, че почти 50 процента от случаите се състоят от вербални стереотипи, които клеветят засегнатите. Освен това са документирани 57 нападения и 10 случая на екстремно насилие, което подчертава застрашителната ситуация.

Антициганизмът в ежедневието

Антициганизмът сега се възприема като ежедневие в Германия. Управляващият директор на MIA Гийермо Руис подчертава, че броят на неотчетените инциденти вероятно ще бъде още по-голям и че враждебното настроение към синтите и ромите продължава да нараства. Според MDR, 40 процента от регистрираната дискриминация показват, че тя често идва от институции като училища и полицейски органи. Това показва, че са засегнати не само частни лица, но и държавни институции, които трябва да носят отговорност.

Антициганизмът обаче не е само ежедневен проблем, но показва и исторически паралели. Художници като Алфред Улрих ни напомнят за трайната травма, оставена от нацистката епоха. Той се позовава на гладната стачка на синтите в Дахау през 1980 г., която има трайно въздействие върху общественото възприемане на антициганизма.

Искания за промяна

Кенан Емини от Ромския център Гьотинген призовава за по-голямо признаване на Холокоста срещу ромите. Това признание е пряко свързано с правните и социални условия, в които живеят много роми. Емини се застъпва за това ромите, избягали от граждански войни, да получат правото да останат, тъй като често им се налага да живеят без средства за препитание.

Но липсва политическа воля за предприемане на необходимите мерки. В Tagesschau, MIA призовава за създаване на точки за докладване във всички федерални провинции, за да се насърчи осведомеността в обществото. Необходимостта от финансиране за тези позиции става все по-спешна предвид нарастващите изисквания.

С оглед на тези тревожни развития остава въпросът: колко време ще трябва синти*зите и ром*ня в Германия да се борят за своето признаване и равни права?