Статуята на комфортните жени в Моабит трябва да си отиде: съдът взема окончателно решение!
Висшият административен съд разрешава статуята на жените за утеха да бъде преместена в Берлин-Моабит след години на спор за нейното местонахождение.

Статуята на комфортните жени в Моабит трябва да си отиде: съдът взема окончателно решение!
Нещо отново се случва на политическия фронт в Берлин-Моабит: Спорната статуя на „жените за утеха“, която почита около 200 000 жени, които са били жертви на принудителна проституция от японската армия по време на Втората световна война, трябва да бъде преместена. The Висш административен съд Берлин-Бранденбург отхвърли жалба от Корейската асоциация в скорошно решение. Това решение следва предишно отхвърляне от административния съд, който позволи на статуята да остане на мястото си до 28 септември 2025 г., но изключи по-нататъшно толериране.
Статуята, която беше поставена през 2020 г. с одобрението на областната служба, първоначално трябваше да остане една година, но беше удължена. Спорът за статуята продължава от няколко години и многократно е съпътстван от нови спорове. Кметът на района вече обяви планове за издигане на бронзовата статуя на Unionstraße 8, където може да се използва обществено достъпна зона, принадлежаща на кооперацията на наемателите на Unionplatz Tiergarten Берлински вестник докладвани.
Мемориал с история
Статуята „Жени за утеха“ е реплика на скулптура от Сеул и символизира борбата срещу сексуалното насилие срещу жени и момичета. Оригиналът може да бъде открит пред японското посолство в южнокорейската столица. Статуята е проектирана от художниците Kim Eun-sung и Kim Seo-kyung и е първата по рода си на публично място в Германия. В допълнение към трагичните индивидуални съдби, статуята е поставена и в контекста на около 250 засегнати жени от Азиатско-Тихоокеанския регион, които и до днес търсят извинения и компенсации.
Бившата жена за утеха Ким Хак-Сун наруши мълчанието за съдбата си за първи път през 1991 г., което доведе до засилен социален и политически дебат по въпроса за сексуалните престъпления по време на войната. Критиците обвиняват статуята, че е чисто символична и не се основава на цялостен анализ. Въпреки това, той остава важна част от възпоменанието на това мрачно време в историята и паметник на жертвите.
Политическо самосъмнение и аргументи
Решението за премахване на статуята също се основава на правна рамка, която определя максимален период от две години за монтиране на произведения на изкуството в обществени пространства. Това има за цел да гарантира, че е създадено достатъчно пространство за други артисти в публичните пространства. Районът също се оплака, че статуята е инсталирана без състезателен процес. Тази наредба засяга и други творци в областта, като равното третиране на произведенията на изкуството играе решаваща роля при решенията, констатира административният съд.
Японското правителство също оказа натиск върху германската страна, което в миналото доведе до отмяна на одобрението през октомври 2020 г. на основание, че статуята насърчава омраза. Въпреки това демонстрациите за запазването на статуята продължават да се провеждат, а областният съвет също се изказва в полза на нейното постоянно запазване. Заповедта за премахване обаче може още да не е окончателна: възражение срещу решението на Върховния административен съд е възможно.
Преместването на статуята не само представлява промяна в градското пространство, но и за продължаващите дебати за културата на паметта, правата на жертвите и ролята на изкуството в публичното пространство. Ще бъде вълнуващо да видим как ще се развие ситуацията по-нататък.