Изисква се мирна заповед: DGB предупреждава за рекордни конфликти през 2025 г.!

Изисква се мирна заповед: DGB предупреждава за рекордни конфликти през 2025 г.!

На 17 юли 2025 г. сме изправени пред тревожна реалност: очаква се рекорден брой въоръжени конфликти от края на Втората световна война. Германската федерация на профсъюзите (DGB) и нейните профсъюзи-членки призовават за спешна преориентация на реда за мир и сигурност в рамките на ООН. Те подчертават необходимостта от многостранни решения на конфликти, които разчитат на дипломация и предотвратяване на кризи. За тях ненарушимите крайъгълни камъни на основан на правила международен ред са забраната на силата съгласно международното право, суверенното равенство на държавите и самоопределението на народите. Според dgb.de тези подходи са от съществено значение за справяне с напрегнатата геополитическа ситуация.

Както показва настоящата ситуация, последиците от войната и конфликтите са опустошителни. Над 200 000 смъртни случая и 120 милиона души, които губят домовете си, рисуват мрачна картина. Децата, които често се смятат за „забравените жертви“ в кризисните региони, са особено засегнати. DGB изисква, наред с други неща, допълнителните военни разходи да не са за сметка на социалните програми. С основание се повдигат въпроси по отношение на планираното увеличение на разходите за отбрана до пет процента от брутния вътрешен продукт - това би възлизало на почти половината от целия федерален бюджет. Вместо това фокусът трябва да бъде повече върху социалните инвестиции и дипломатическите инициативи.

Ролята на ООН

Централен участник в опазването на мира е Организацията на обединените нации, която от основаването си през 1945 г. формулира призив за спазване на международното право и осигуряване на световния мир. В момента ООН има 193 държави-членки и техният Съвет за сигурност носи основната отговорност за поддържането на световния мир, както е описано в член 24 от Хартата на ООН. Но предизвикателствата са големи. През последното десетилетие нямаше нови мироопазващи мисии, докато конфликти като този в Украйна продължават да ескалират. Напрежението в Близкия изток, особено между Израел и Иран, също нараства. Съветът за сигурност, който може да предприеме военни действия само със съгласието на всички постоянни членове, често е усложнен от правото на вето и интересите на великите сили, което поставя под напрежение доверието в мирните мисии, както отбелязва bpb.de.

Друг пример е ситуацията в конфликтни региони като Мианмар или региона Сахел, където нарушенията на правата на човека и военните престъпления са широко разпространени. Това увеличава отговорността на международната общност, особено на страните от ЕС и НАТО, които рискуват да се превърнат в пионка на големи сили. Докато разпоредбите на ООН относно забраната на силата съгласно международното право предоставят ясна структура, логиката на по-силния все повече влиза в сила, изисква deutschlandfunk.de и следователно политиката трябва да се изправи пред предизвикателствата на настоящето.

Призив за климатична осведоменост

С оглед на предстоящите катастрофи усилията за създаване на мирен и справедлив свят са по-неотложни от всякога. DGB изяснява, че Германия трябва да засили независимата си роля на международна миротворческа сила и да работи за прекратяване на настоящата спирала на превъоръжаване. Необходим е и ангажимент за защита на либералната демокрация и социалната пазарна икономика. Разходите за оръжие, които идват за сметка на социални програми, отслабват както отбранителната способност, така и демокрацията в дългосрочен план.

В обобщение, профсъюзите призовават за връщане към ценностите на Хартата на ООН и принципите на Заключителния акт на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ), за да се намери път към мирна политика, която не само отчита миналите конфликти, но и предлага поглед към по-добро бъдеще и стабилност в света.