PKK жестикулира в Ирак: стъпка към мир или илюзия?

PKK жестикулира в Ирак: стъпка към мир или илюзия?

Nordirak, Irak - Конфликтът над кюрдите в Турция остава централна тема в международната политика. Политологът и вицепрезидентът на левицата Ван Акен наскоро коментира Deutschlandfunk за кюрдското движение и важната му нужда от международно признание като мирна сила. Особено забележително е, че в момента той е в Северен Ирак и участва в церемония, че боецът на ПКК (партията на работниците Кюрдистан) иска да предаде оръжията си, след като организацията обяви своето саморазречие и края на въоръжената битка преди два месеца. Въпреки тези значителни стъпки обаче, федералното правителство се придържа към класификацията на ПКК като терористична организация. Според настоящия доклад за защита на конституцията, ПКК се счита за най -голямата организация в областта на чуждестранния екстремизъм в Германия с около 15 000 последователи.

Но какво всъщност стои зад конфликта? PKK се бори за автономията от около 12 милиона кюрди в Турция от 1984 г. Над 45 000 души са загинали оттогава, а милиони са изгонени. Конфликтът има дълбоки корени и многократно е бил възпрепятстван от международни развития като войната в Ирак и напредването на ISIS. Кюрдите представляват най -голямото етническо малцинство в страната и живеят в региона от векове, без изобщо да се третират цялостно или автономно. Особено след Първата световна война кюрдите временно получават право на самоопределяне, което е отменено през 1923 г. от договора от Лозана.

Ролята на PKK

основаването на ПКК през 1978 г. от Абдула Екалан бележи повратна точка в кюрдската борба. Първоначално организацията преследва целта за изграждане на собствена кюрдска държава. PKK обаче се отказа от тази цел още през 1993 г. и се стреми предимно към културна автономия. В момента Öcalan, който е в ареста в Турция от 1999 г., призовава за политическо решение на конфликта и безплатно приспадане на бойците на ПКК от Турция.

Глобалният и национален натиск върху ПКК се промени през годините. Международната подкрепа за кюрдските сили в Ирак и Сирия засили ролята им на фактор за стабилност в региона. В същото време конфликтът в Турция е белязан от етническата поляризация и национализъм, което ситуацията само усложнява. За много кюрди ПКК се превърна в политическа сила, която също стана от значение в регионално ниво. Остава да видим дали истинският мирен процес - вероятно подкрепен от международните участници и техният натиск върху турското правителство - всъщност е на разположение.

Къде върви пътуването?

Бъдещото развитие очевидно зависи от желанието на турското правителство да признае усилията за автономия на кюрдите. Засега и ПСП, и опозиционните партии отхвърлят подобни претенции за автономия и го смятат за заплаха за националното единство. Устойчиво решение би било възможно само ако PKK е включен в таблицата за преговори.

Увеличаването на военните дейности и реториката на миналото осигуряват малък оптимизъм. PKK вече е подслушвал мирните процеси в миналото, които обаче се провалиха след военни атаки и политическите репресии се върнаха в дневния ред. Силната воля за обезоръжаване и намиране на общ път изглежда по -необходима от всякога - за мир и бъдеще, в което най -накрая се чуват кюрдите.

Остава въпросът дали ще станем свидетели на завой в близко бъдеще, което признава както правата на кюрдите в Турция, така и може да предложи приобщаващо мирно решение за десетилетия на конфликт. Времето ще покаже дали настоящият политически катаклизми предлага шанс или дали старите модели отново имат през политическия етап.

Details
OrtNordirak, Irak
Quellen

Kommentare (0)