Тюрингия и Саксония празнуват 35 години демокрация: Поглед назад!
Саксония помни първите сесии на провинциалния парламент след обединението и набляга на демокрацията и историческата отговорност.

Тюрингия и Саксония празнуват 35 години демокрация: Поглед назад!
На 25 октомври 2025 г. Тюрингия си спомни историческа повратна точка: първата сесия на свободно избрания държавен парламент след обединението. Тадаус Кьониг, председателят на провинциалния парламент на ХДС в Тюрингия, даде да се разбере на церемонията в Ерфурт, че не е достатъчно просто да се утвърди демокрацията. По-скоро е важно да работим активно за защитата им. Думите му отекнаха в залата и подчертаха важността на това събитие, което започна на 25 октомври 1990 г. в Германския национален театър във Ваймар. Първата сесия на саксонския парламент също беше запомнена на този ден в Саксония. Председателят на държавния парламент Диркс говори в Дрезден за крайъгълните камъни, поставени от първата пленарна сесия за демокрация в Саксония, която се проведе на 27 октомври 1990 г. в църквата Богоявление.
Но погледът назад отива по-далеч от простото обединение. Корените на демократичното развитие в Тюрингия и Саксония могат да бъдат проследени до революцията от 1848/49 г. По това време е създадена конституцията Paulskirche, която има дълбоко влияние върху конституционното развитие на региона. В много тюрингски провинции бяха създадени парламентарно-конституционни условия, които направиха възможно напредването на политическите реформи, възникнали по време на революцията. Тези промени бяха от решаващо значение за гражданите и допринесоха за създаването на политическа рамка, която включваше гражданите в демократичните процеси. По-специално, новият избирателен закон, който предвиждаше всеобщи, преки, равни и тайни избори, беше истинска стъпка напред, въпреки че много реформи бяха отменени по време на Реставрацията.
Смисълът на демокрацията
Призивът на Кьониг за защита на демокрацията ни напомня, че изискванията на едно демократично общество надхвърлят просто гласуване. Историците подчертават, че социалните развития са тясно свързани с политическия прогрес. Дългият 19 век е свидетел на оптимизъм, характеризиращ се с надеждата за единство, справедливост и свобода. Нуждата от правни правила и парламентарно участие беше особено голяма сред средните класи, които се организираха от опит с трудности и несправедливост.
Революцията от 1848 г. накара много германци да поискат свободи, конституция и парламент. Това усилие беше водено от националистически и конституционалистки течения. Националното събрание във Франкфурт прие имперската конституция през 1849 г., въпреки че революцията беше брутално победена. Въпреки това в много германски провинции, като например региона Тюрингия, бяха въведени конституции, които проправиха пътя за по-късно демократично развитие.
Гледайки назад с далновидност
В днешния свят, когато ехото от миналото все още оставя своя отпечатък върху обществото, е важно да си припомним колко трудно е извоюваната демокрация. Thadäus König и неговият саксонски колега Dierks ни напомнят, че постиженията от миналото не могат да се приемат за даденост. Трябва да поддържаме демократичните ценности в ежедневието си и активно да работим за защитата им. Само така можем да сме сигурни, че борбите на предците не са били напразни.
Това ни оставя много да направим като общество. Сега от нас зависи да предадем и да живеем принципите, формулирани в революционните борби и първите свободни избори. Историята ни учи, че демокрацията не е еднократно събитие, а непрекъснат процес, който изисква постоянна бдителност и ангажираност.