Протестите в Берлин: Геноцид или законна съпротива?

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

На 13 септември 2025 г. в Берлин се проведоха протести срещу израелските действия в Газа, включително изявления на Даниел Аминати.

Am 13.09.2025 fanden in Berlin Proteste gegen das israelische Vorgehen in Gaza statt, unter anderem mit Aussagen von Daniel Aminati.
На 13 септември 2025 г. в Берлин се проведоха протести срещу израелските действия в Газа, включително изявления на Даниел Аминати.

Протестите в Берлин: Геноцид или законна съпротива?

Въпросът за Газа остава емоционално натоварен и поляризира обществото. На демонстрация в Берлин, на която присъстваха много хора, модераторът Даниел Аминати говори ясно за ситуацията в Ивицата Газа. Той определи действията на Израел като "геноцид" и получи бурни аплодисменти от събралите се демонстранти. По време на речта си той припомни терористичната атака на Хамас на 7 октомври и подчерта, че е важна и съдбата на отвлечените израелски заложници. Аминати посочи, че призивите за мир в Газа често са свързани с антисемитизъм, което отслабва действителната борба срещу антисемитизма. Това изказване отново предизвика ентусиазъм в тълпата, която реагира съпричастно на проблема. Един инцидент обаче донякъде открадна шоуто: син чадър на първия ред блокира някои участници да видят сцената, което доведе до силно недоволство, тъй като част от тълпата поиска чадърът да бъде премахнат. Tagesspiegel съобщава.

Дискурсът за антисемитизма е особено чувствителен в този контекст. Amnesty International категорично отхвърля обвинението в антисемитизъм с аргумента, че обвинението често се използва за потискане на легитимната критика към израелското правителство. Сдружението многократно е посочвало дискриминационни държавни действия и се е обявявало срещу антисемитизма, расизма и други форми на дискриминация. Amnesty също така подчертава, че критиката към историята на човешките права в Израел не е антисемитска по своята същност и че обвинението за приравняване на еврейския народ с действията на израелската държава всъщност е антисемитско. Когато става въпрос за дебата за възможни актове на геноцид срещу палестинци, често има обръщане на извършител-жертва. Amnesty предоставя важна информация за това.

Ситуацията в ивицата Газа

В контекста на тези разгорещени дебати, дискусията за случващото се в ивицата Газа стана по-интензивна. Две неправителствени организации, B'Tselem и Physicians for Human Rights, публикуват доклади, предназначени да подкрепят обвинението в геноцид. B’Tselem предупреждава за израелската окупация от години и документира систематични атаки, насочени към унищожаването на цяла група. Директорът на B’Tselem Юли Новак изразява загриженост относно масовите убийства и глада на милиони хора, които според нея не представляват законни военни действия. Tagesschau предоставя информация за критичните доклади от тези организации.

Докладите за атаки срещу медицински заведения са особено тревожни: Гай Шалев от Лекари за правата на човека документира атаки срещу 27 болници в ивицата Газа и съобщава за над 1500 убити лекари. Малкото все още функциониращи съоръжения не могат дори ефективно да се грижат за 140 000 ранени, което показва предстоящ колапс на здравната система. Въпреки че израелската армия твърди, че атакуваните болници са командни центрове на Хамас, Шалев не вижда доказателства за това, което допълнително подхранва дебата за легитимността на подобни атаки. Международният адвокат Кай Амбос признава докладите за нападение срещу палестинското население като група, но критикува недостатъците в доказателствата в съответствие с Конвенцията за геноцида. Ето защо Новак призовава за незабавни действия от страна на международната общност, за да се сложи край на геноцида, който може да се случва.

Ситуацията в ивицата Газа остава критична и мненията са дълбоко разделени относно правилните стъпки, които да се предприемат. Какъвто и да е резултатът от тази дискусия, едно е сигурно: темата ще продължи да ни вълнува и изисква открито разглеждане на сложния контекст в региона.